Главната цел в живота

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Ключът” от книгата „Разговорите

при Седемте рилски езера)

Една от най-важните теми в Словото на Учителя Беинса Дуно е за служението: на Бога, на Напредналите Същества, на човечеството и на своя ближен. В един свой разговор в района на летния лагер на Бялото братство на Рила той добавя съществени щрихи към тази вечна и всеобхватна проблематика – ключ към решаването на загадката на нашия земен живот.

 Бог – най-великият Учител на Доброто:

- Този, който ме учи да извърша най-добре една работа, това е Бог, Реалното; например, да рисувам добре, да пея добре. Този, който ме учи да се обхождам, това е Бог! Когато зле се обхождаме, това сме ние.

Божественото, заложено извечно у всекиго от нас, ни подтиква тихо, неусетно, но настойчиво винаги да даваме най-доброто, на което сме способни. Искрата Божия у човека е perpetuum mobile – вечният двигател на нашето духовно развитие и общочовешкия напредък. Тя не се изморява да ни насърчава по пътя към Доброто. Няма умора, изтощение или отчаяние у Бога! Те спохождат само нас, човеците, когато не използваме правилно силите и жизнените си ресурси.

Служението

“Животът започва от служенето на Бога.”

“Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.”

“Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е Любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето.”

“Онзи, който люби, трябва да слугува на всички. Тъй както Бог слугува.”

(Учителят Петър Дънов)

Предназначението на живота на окултния ученик, неговата главна задача в света на материята е да се учи. Определяща черта в мисията на всеки истински духовен Учител, неговата главна задача е да служи. Когато ученикът завърши успешно земното училище, той става Учител. Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно отношение братя и сестри. Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов.